Деница Сачева е водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич.

 

Деница Сачева е лидер на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. Започва кариерата си в Министерството на труда и обществената политика, била е шеф на кабинета на здравния министър (1999-2001), от 2016-а поредно е заместник-министър на труда и обществената политика, заместник-министър на образованието и науката и обществен министър. Разговаряме с нея както за програмата на ГЕРБ-СДС и най-новите провокации пред ръководството, по този начин и за политическата рецесия и възможностите да бъде открито решение.

- Г-жо Сачева, ГЕРБ-СДС имате огромна стратегия от над 200 страници. Кои са незабавните задания, с които бихте сте се заели неотложно, в случай че извършите държавно управление?

- Спешните ограничения са свързани най-много с преодоляването на инфлацията и с контрола, който страната би трябвало да упражнява, с цел да не се позволява спекулативно повишаване на цените. Цената на храната е главен проблем на българските жители сега. Виждаме го освен в социологическите изследвания, само че и в предизборните срещи в цялата страна. Политическата рецесия, неустойчивостта, незнанието какво да очакваш и какво да планираш мъчат всички наши съграждани.

Един от първите невралгични въпроси, който ще бъде подложен в идващото Народно заседание, е за бюджета. Удължителният бюджет изтича на 31 март. Предстоят разгорещени диспути. Не е без значение при какви условия ще обсъждаме държавния бюджет както за 2023 година, по този начин и за 2024 година.
Едни ще бъдат решенията, в случай че няма изгледи за устойчиво държавно управление и напълно други, в случай че можем да внесем утешение и създадем по този начин, че страната да се върне назад в зоната на непоклатимост, предвидимост и сигурност.

- Служебният финансов министър би паника за бюджета. Завъртяха се сюжети за банкрут на страната, за заем от МВФ, за риск за валутния ръб. Каква е позицията на ГЕРБ-СДС по въпросите, които отчетът на МФ слага? Как да имаме 3 % недостиг, с цел да се резервира стабилността?

- Като слушах финансовия министър, се върнах обратно във времето - през 1996 година, когато еврото беше екю, вземахме заеми от МВФ. Тогава работех в общественото министерство и постоянно превеждах на срещите с именитата за това време Ан Макгърк. Договаряхме и незабавна обществена помощ за България от Европейската комисия. Надявам се да има постоянно държавно управление, което да предотврати обрисуваните преди дни сюжети.

Все отново стана ясно това, за което предупреждавахме – че положението на бюджета е в риск. И това се дължи на некомпетентното ръководство на последното постоянно държавно управление, което беше като орел, рак и щука – сякаш и ляво, и дясно, а май ултра ляво, изключително що се отнася до отношението към общите пари.

 

Дано не се наложи освен децата ни, само че и внуците ни да заплащат, за това, че безразсъдни политици взеха решения страната да харчи повече от това, което може да обезпечи като доходи.

Очаквам да видя какво ще е предлагането за бюджет на служебното държавно управление за публично разискване при започване на април и тогава може да има по-конкретни мнения. Политиката за заледяване на приходи и облагането на бизнеса с още налози може да има и противоположен резултат, в случай че не се направи задоволително сериозна оценка на влияние. Може да се окаже, че вместо нараснала събираемост, ще има нараснал растеж на сивата стопанска система. С други думи – одобрявам диагнозата, само че не съм напълно съгласна с лекуването.

- Ако ГЕРБ-СДС получите опция да реализирате огромната си стратегия, по какъв начин би изглеждала България в края на един възможен 4-годишен мандат?

- Стратегическите ни цели не престават да са същите. На първо място приказваме за опазване на финансовата непоклатимост на страната без да променяме данъчната политика. България би трябвало да може да извършва в цялостна степен ограниченията и да ръководи контрактуваните по Националния проект за възобновяване и резистентност и останалите европейски стратегии средства. Страната ни съумя да контракти доста по-високо финансиране по линия на участието си в Европейски Съюз, само че в този момент 7-8 милиарда лв., които могат да се влеят в българската стопанска система годишно, не се употребяват.

За последните две години България за първи път е страна донор на Европейски Съюз, като нито един от огромните планове по НПВУ и по оперативните стратегии не се осъществят.По-бързото ни приемане в Шенген, в Еврозоната и в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) също би трябвало да бъдат общи стратегически цели. Благодарение на тези три участия България ще може да усъвършенства доста икономическия си напредък, а оттова и благосъстоянието на всеки български жител. Ползите от Шенген и от еврозоната са безспорни, без значение от страховете, които се насаждат.  Насърчаването на икономическата непоклатимост и напредък, увеличение на опциите да се вършат бизнес и вложения по-лесно, по-евтино и по-малко рисково ще помогне за това да има нови работни места, да се понижи напускането на страната от младежи и да се увеличи стандартът на живот у нас.

Ако би трябвало да представим визията с съответни данни, ангажираме се Брутният вътрешен продукт в границите на четири години да нарасне до 240 милиарда лв.. С такива параметри и при този стопански напредък бихме могли в края на управнически мандат да имаме минимална работна заплата в размер на 1500 лв., междинна работна заплата от 3000 лв. и междинна пенсия – 1200 лв.. Това е постижимо.

Можем да подобрим успеваемостта и действието на редица обществени системи - да довършим да вземем за пример започнатото в образованието, тъй като то остава наш главен приоритет.

- Какво предвиждате в тази сфера?

- Трябва да се извършат още съществени стъпки и промени, изключително във връзка с висшето обучение, на образователните проекти и наличие, на повишение на статута на професионалното обучение и неговата връзка с бизнеса. Децата, които през днешния ден са в първи клас, ще излязат на пазара на труда най-рано през 2040 година и ще останат там до 2080-та. Това изисква качествено нов метод на работа в учебните заведения, тъй че децата да бъдат готови с подобаващите познания, умения и отношение, които ще са им нужни за добра реализация.

Здравеопазването също е тематика, която гласоподавателите слагат. Но, с цел да бъдат реализирани обилни промени, които да бъдат усетени от жителите, ограниченията би трябвало да са продължителни.

Важни са и проблемите, свързани с пазара на труда. Все още имаме забележителен запас от младежи – 180 000, които нито учат, нито работят. Трябват ограничения, с цел да бъдат приобщени към трудовия пазар. Същевременно, изоставаме от другите европейски страни за привличане на работна мощ от други страни. Все още изнасяме работна мощ и по-малко съумяваме да се възползваме от общия европейски пазар или от трети страни.

- Чуха се скептични мнения за размера на пенсиите. 1200 лв. постижимо ли е?

- Да. Говорим за интервал от четири години. Когато разясняваме пенсионния модел, би трябвало да си даваме ясна сметка, че сега 60% от бюджета на Национален осигурителен институт идва от налози, а не от осигуровки.
В дълготраен проект това не е стабилно и ще докара до такава степен, че страната или би трябвало да вдигне налозите, или осигуровките, или пенсиите да се заплащат със заеми.

- Категорични сте, че смяна в данъчния модел няма да има?

- Това е стихотворец ангажимент. Все още има запаси и механизми, с които бихме могли да реализираме стопански напредък без да подвигаме налозите. Една от тематиките, която следва да бъде обект на съществени политически полемики, е тематиката за бюджетната консолидация и за това, какво може да се направи, тъй че разходването на обществените финанси да бъде по-ефективно.
В същото време тези сред 7 и 8 милиарда лв. от европейските фондове и стратегии, които биха могли да се влагат в българската стопанска система годишно, също са опция за увеличение на икономическия напредък без да се вършат други внезапни придвижвания.

Когато приказваме за повишение на приходите в хазната, има тематики, за които политиците не желаят да приказват сред два избора - за сивата стопанска система, за младите, които не са нито в учебно заведение, нито работят. Към тях добавям и тревожните данни, които изнесе Българска академия на науките – че висок % от младежите не желаят да имат трудови контракти. Не желаят да заплащат осигуровки и налози.

- Това не е ли индикатор за съмнение към страната, за отчуждение от институциите?

- Да, това е израз и на съмнение, и на отчуждение.
Но, към проблемите на трудовия пазар слагам и огромната задлъжнялост на българските жители. Много хора имат задължения към компании за бързи заеми и това в последните години непрестанно трансформира обстановката. Хората не желаят да имат законни и трудови контракти, с цел да не им се удържат средства за погасяване на задълженията.

Беше време, когато обвинявахме работодателите за това, че не са задоволително правилни в трудово-правните връзки. Сега е противоположното – върху тях има напън от страна на чиновници, които не желаят да получават публично цялостния си размер на приходите.
Всички тези тематики са съществени и изискват политически решения, които може и да не са симпатични на обществото, само че би трябвало да бъдат взети рано или късно. Трябва да излезем от тази серпантина от избори и от бюджетния популизъм, който се практикува.

- Какво имате поради под „ бюджетен популизъм “?

- Ще дам образец с отпадането на таксите за детските градини. Всички приветстват мярката, само че една огромна част от таксите се използваше за храната на децата. Когато детските градини са лишени от тези доходи, се понижава качеството на храната, защото разноските би трябвало отнякъде да бъдат обезщетени.

- Говорите за съществени политически решения, за потребността да излезем от спиралата на изборите. Това допуска постоянно държавно управление с обезпечено парламентарно болшинство, което да работи уверено. Оптимист или черноглед сте за опцията този път да се излъчи кабинет?

- В средата на акция нямам различен избор с изключение на да бъда оптимист. От предизборните си диалози разбирам, че жителите няма да позволен към този момент да бъдат питани какво би трябвало да се случи в България. Те четири пъти изпратиха ясно обръщение – няма да дадат на нито една политическа партия своето цялостно доверие.

Обществото чака държавно управление, което ще откри нужния консенсус. Дали ще е съдружно, дали ще бъде с съответни цели и стратегия, в обществото има хора с доста и разнообразни ползи. Някои желаят да се движат по-бързо, по-дигитално, по-европейски. Има и хора с по-консервативни разбирания, които не могат да свикнат с динамичността. Всички имат своето право да желаят да живеят хармонично в една обща страна. Трябва да свикнем с това и да одобряваме демокрацията такава, каквато е. Хората са дали своят вот, не би трябвало да ги питаме какво мислят до момента в който резултатът се хареса на някоя партийна централа.

Има страни, където не се позволява канонада от избори. Там изборите са регламентирано един път на четири години и какъвто е изборът, подобен. Оттам нататък политиците сядат на една маса, схващат се каква да бъде програмата, работят и чакат идващите избори.

- Очевидно е, че търпението на жителите се изчерпва. Според електоралните настройки към този миг с обединението ПП-ДБ сте на кантар за първа политическа мощ. При какви условия бихте създали държавно управление с тях при този сериозен звук, който господства и от двете страни?

- Критичният звук няма по какъв начин да изчезне, тъй като това би означавало да бъдем лицемерни и да прикриваме обстоятелства, които не са в интерес на обществото. Критичният звук не би трябвало да пречи на градивни диалози тогава, когато би трябвало да се вземат решения, свързани с развиването на страната. В късия мандат на предходното Народно заседание по предложение и с гласовете на ГЕРБ-СДС бяха признати да вземем за пример обезщетенията за цените на електрическата енергия за бизнеса. По този метод освен че бяха избавени българските компании, само че бяха непокътнати и работни места. Битовите консуматори останаха на контролирания пазар на електрическа енергия до 2026 година.

Бяха взети решения, свързани с формулата за обществените заплащания и от 1 юни с 22% нараства обществената поддръжка и се усилва броят на хората, които имат право да я получават.
Беше обезпечен стратегическият проект за земеделието и неговото използване. Бяха признати решения и в региона на образованието като това за помощта от първи до четвърти клас за всички възпитаници. Да прибавим и решенията за погашение на пенсии при занимателен ТЕЛК.

Накратко - сериозният звук в никакъв случай не ни е пречил да се вземат решения в интерес на хората. Проблемът е, че не може повече да вършим кръпки и да си играем на незабавна помощ - поражда проблем и го решаваме небрежно. Има тематики, които изискват време, дълготрайно използване и солидно парламентарно болшинство, с цел да могат да се случат.

- Има неща, които ви свързват с ПП-ДБ, изключително във връзка с евроатлантическите решения, полезности, партньорство. А какво ви разделя?

- Най-много ни разделя популизмът. Когато се зараждаше „ Продължаваме промяната “, нейните представители непрестанно говореха за нови и смели решения, които ние от ГЕРБ, виждате ли, сме се опасяваме да предприемем. Но, когато те имаха опция да ръководят, не се заеха с сложните решения. Например – за пенсиите. Партиите, които образуваха предходното съдружно ръководство сами записаха, че в границите на шест месеца ще създадат обзор на съществуващите решения и ще дадат наставления и ограничения по какъв начин пенсионната система да укрепне, по какъв начин да се подобрят солидарността и справедливостта. Такъв разбор по този начин и не видяхме. Видяхме противоположното – бюджетен популизъм, при който се стигна до такава степен, че последните добавки от 60 лв. влязоха вечно в пенсиите даже и за хора, които се пенсионират през днешния ден.

Второто, което ни разделя, е, че ние в никакъв случай няма да приемем да се отхвърля постигнатото в трите държавни управления на Бойко Борисов. Да се твърди, че всичко е било в съсипия, в застой и че всичко стартира от през днешния ден, е надменно.

Няма по какъв начин да бъдат отречени обстоятелства за издигнатите инфраструктурни обекти, за подобряването на икономическите индикатори, за запазването на работни места – над 300 000 по време на Ковид-кризата. Връщането на съвсем 50 000 деца в учебно заведение, над 2 милиарда лв. спомагателни средства бяха вложени в образованието. Реформите не могат да станат за един ден, само че има доста браншове, в които през тези години бе реализиран забележителен прогрес. Да се отхвърля всичко и да се стартира от нула на всеки 10 години е контрапродуктивно за благосъстоянието на хората.

Разделя ни и непрекъснатото търсене на сламката в окото на другия и незабелязването на гредата в личното си око. Ние поносим чудовищни обвинявания без доказателства, а в същото време нарушаванията на Конституцията, разхищението на обществени средства през медиатори за газа да вземем за пример, съсипването на бранш „ Земеделие ” поради измислени и неосъществени схеми за 1 милиарда лева за зърно и други, се замитат под килима и се одобряват равнодушно от тези, които зоват за морал и господство на закона.

В предходния парламент от ГЕРБ-СДС се обявявахме и против така наречен агитация със заглавия на законопроекти. Хващат сътрудниците от Политическа партия или от Демократична България една тематика, поставят я като заглавие на законопроект и оттова нататък стартират да оказват напън той да бъде признат - в това число публичен и медиен напън. В същото време качеството на самия законопроект няма значение за тях. Така беше със законопроекта за анонимните сигнали, за чието приемане имаше голям напън, защото беше част от Плана за възобновяване и резистентност. Но, в случай че беше признат в първичния си вид, той най-вероятно щеше да насърчи културата на доносничество, а не да сътвори предпазени очевидци.

 

Много се приказва и за законопроекта за промени в Наказателния кодекс. Той беше импортиран на 30 декември 2022 година при ясното схващане, че мандатът на Народното събрание ще бъде къс и непрестанно се упражняваше напън за неговото приемане.

Сега и самият длъжностен министър Крум Зарков, и неговият заместител настояват, че преработват законопроекта. Следователно не е трябвало да бъде признат толкоз бързо.

Същото беше с плана за трудовата миграция или така наречен „ сини карти “. Тема, която се очакваше от бизнеса, с цел да се облекчи режимът и да могат да се притеглят повече гении за всички промишлености от високите технологии. Този законопроект беше признат, откакто от страна на ГЕРБ-СДС бяха импортирани съвсем 20 страници ремонти. Мога да изреждам още и още. Кой от нас е срещу дигитализацията на трудовите книжки? Никой. Но вместо да се сътвори електронен указател в Национален осигурителен институт или в Национална агенция за приходите, където се съдържа информацията за трудови контракти, сътрудниците от Демократична България оферират да се сътвори трети указател в Агенцията по заетостта, която постоянно се е занимавала единствено с безработните и която нито има потенциал, нито благоприятни условия за сходно нещо. Представете си какво би станало, в случай че за следващ път стартираме да местим данните от една институция в друга. Предлага се заглавие на законопроект, а когато стартираме да водим съдържателни разногласия, причините на сътрудниците издишат.

- Да се върнем към водещата тематика - инфлацията. Ако управлявахте, какви ограничения щяхте да предложите? Има ли далавера в непрекъснатия растеж на цените?

- Не разполагам с последни данни от институциите, само че може да се предвижда, че поради проточилата се повече от година политическата неустойчивост евентуално има уголемение на спекулата по същия метод, по който се усилва незаконната миграция. Когато страната не е задоволително устойчива, всеки търси метод да избегне разпоредбите.

 

Войната не е единствената причина за инфлацията. Върху нея оказа въздействие проинфлационната политика на прекомерно великодушни и нефокусирани обществени заплащания. Инфлацията стартира да се повишава още преди войната и още преди войната беше по-висока от тази в страните в Еврозоната – там към 5 на 100, у нас съвсем 9 на 100. Очевидно имаме проблем с действието на държавните институции в миг на политическа рецесия, тъй като имаме висока инфлация, а нямаме задоволително доходи в бюджета. Това е забавен стопански феномен, върху който би трябвало да разсъждаваме. Защо понижават приходите при възходяща инфлация?

- Защо?

- Това значи, че най-вероятно разнообразни спекуланти - хора, които вършат Данък добавена стойност измами да вземем за пример, също сега се усещат безнаказани и са почнали да работят по-свободно. Затова, първо би трябвало да решим въпроса с политическата рецесия – да има постоянно държавно управление, работещи парламент и институции.

- След въпроса Ви за какво има висока инфлация, а приходите понижават, незабавно поражда и различен: оправя ли се добре служебното държавно управление?

- Не желая да давам оценка, само че по-скоро не виждаме задоволително енергични дейности. Особено когато приказваме за миграция, за растящите цени, за институциите. Компенсациите за цените на електрическата енергия са гласувани от Народното събрание и би трябвало да продължат до края на тази година, само че служебното държавно управление към момента не е уведомило бизнеса какво ще прави след 31 март. Бизнесът се усеща нерешителен, а от несигурната среда страдат потребителите и елементарните жители.

- Не закъсняхме ли да сложим приемането ни в еврозоната в зоната на целите, откакто още с контракта за банкет в Европейски Съюз сме се задължили да сменим лв. с евро? Сега евроскептиците се усилват, събират се подписи за референдум.

- Управлението на финансовото министерство по времето на Асен Василев не работеше за по-бързо влизане в Еврозоната. Бих споделила даже, че самият Асен Василев не е задоволително убеден в тази тематика и не направи нужните старания.Вследствие на водените политики инфлацията се усили, а това се оказа от главните аргументи, които бяха представени от комисаря Домбровскис за отлагането на приема ни.

От „ Продължаваме промяната “ непрестанно повтарят, че  бюджетът е на невисок недостиг, само че това видимо е по този начин единствено тъй като няма нито един осъществен инфраструктурен план. Няма финансови разноски, не се извършват европейските стратегии. Ако се изпълняваха, България трябваше да има съфинансиране и да се извадят нужните за реализацията им средства. Тъй като всичко е спряло, дефицитът ни наподобява илюзорно невисок. Това не значи, че би трябвало да понижим равнището на нашата упоритост, а в противен случай – да създадем всичко допустимо да покрием критериите и България да стане член на Еврозоната колкото се може по-бързо, с цел да спрем изоставането ни от останалите европейски страни.

- Войната промени бизнес средата, публичния климат, целите. На първо място се вълнуваме за мира и войната – обстановка, която не допускахме, че може да се случи след десетилетия на мир. Преди този война по-лесно ли беше на вас, политиците, да вършиме прогнози, да поддържате връзка с  гласоподавателите, да давате обещания?

- Избирателите стават все по-взискателни. Очакват все по-бързи и по-категорични резултати и решения. Това, което се случи в България от 2020 година насам – от Ковид рецесията и огромните летни митинги, докара до такава степен, че българите през днешния ден са разграничени по съвсем всички тематики. На процедура е невероятно да започнеш диалог обществено по каквато и да е тематика – война, Еврозона, земеделие, цени, Народният спектакъл и да не видиш разделянето. Това прави работата на политиците още по-трудна. За да бъдеш ефикасен политик, би трябвало да имаш публично доверие. Доверието е горивото на политиката. Ако го няма или се поддадеш да взимаш решение, учредено на това кой е най-гръмогласен, се утежнява качеството на демокрацията. Много постоянно не чуваме тези, които мълчат, а те са болшинството.
Що се отнася до войната, сигурно стана по-сложно. Много полярни са публичните настроения в страната. Мисля, че във връзка с националната позиция въпреки всичко публичното мнение в поддръжка на Украйна е преобладаващо.

- Разделения има и в други европейски страни, само че у нас като че ли пристрастеностите стигат рискови стойности, когато стане дума за Русия, за наличието й в историята ни, за монументи. Какво наложи в този момент въпросът за Паметника на руската войска да влезе в дневния ред преди изборите? Как се отнасяте Вие към концепцията за неговото пренасяне?

- Историята постоянно е била по едно и също време източник за горделивост, само че и мотив за полярни настроения. Темата за Паметника на Съветската войска съществува от доста години. Тя бе сложена за първи път при започване на 90-те години на предишния век и трябваше да откри безапелационен отговор. Поради редица публични настроения беше мъчно да се вземе окончателното решение. А и то не е единствено на Общинския съвет, то е и на Областната администрация, и на страната. Трябваше да се извърви дълъг път. Моето мнение е, че това трябваше да се случи. Трябва да си даваме сметка, че щом в центъра на София има знак, който толкоз доста разделя хората и не може да извърши своята културна и социална функционалност, евентуално в действителност би трябвало да бъде непокътнат единствено като артефакт.
Дори един от създателите на самия монумент – проф. Любомир Далчев, смяташе, че монументът няма място в центъра на столицата. Самият той в изявленията и в намерено писмо разкри обстоятелства към неговото основаване. Това не е боен монумент по конвенцията за военните монументи. И времето, и методът на основаването му демонстрира, че това е било агитация на комунистическия режим, който в последна сметка е нанесъл само  вреди на България. Никой не приказва за неговото опустошение. Напротив. Тъй като непрестанно е поругаван, оцветяван, чупен, в по-голяма степен ще бъде непокътнат, в случай че отиде в музея, в сравнение с в случай че стои в центъра на София като апотеоз на минало, от което сме се отрекли. На режим, който и със закон сме определили като незаконен.

- А кой и за какво стреля по „ монументи “? Визирам случая в Благоевград с „ паметника “ на Борисов.  

- Това е въпрос към сътрудниците от Политическа партия и най-много от Демократична България и ДСБ. Не мисля, че времето в този момент е уместно да продължаваме с тирада и експресия на ненавист. Какво желаят да реализират с тази акция? Ако задачата е да продължаваме да се ненавиждаме, в случай че задачата е да се покаже, че позицията не е въпрос на причини и обстоятелства, а на физическо заличаване, то тогава сътрудниците не ни водят към бъдещето, а ни връщат назад към предишното. Знакът, който дадоха с тази акция, е плашещ. Той не кореспондира с техните поръчки за приемливост, съгласие, господство на закона.

- Позволете да Ви върна към съдружните разновидности след вота. Ако от едната страна на везната сложите опцията за евроатлантическо държавно управление с ПП-ДБ, а от другата кабинет с Българска социалистическа партия, с Движение за права и свободи накъде се накланят везните?

- Това, което се случи в предходното Народно заседание ясно сподели, че само обединението ГЕРБ-СДС може да излъчи държавно управление, което не съумя да мине едвам с пет гласа.

 

Ние бяхме подготвени да седнем на масата за договаряния, да беседваме по национални цели. Бяхме подготвени да предложим политическо държавно управление. Бяхме подготвени да предложим експертно държавно управление, каквото и направихме. Тези варианти не престават да бъдат годни и през днешния ден. Трябва да стане ясно, че държавно управление без ГЕРБ-СДС не може да има. Избирателите дефинират съдружните формати. Те споделят на кого гласоподават доверие. Партията, която получи най-вече гласове, ще бъде партията, която да организира диалози и договаряния за сформиране на държавно управление. Всякакви разновидности, които можем да обсъждаме в този момент, по-скоро биха били спекулативни. Готови сме с стратегия, с цели, с фрагменти, които имат политически опит и експертен капацитет. В този смисъл имаме най-големи шансове за сформиране на държавно управление.

- Вие сте лидер на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. Първият въпрос, който ви задават гласоподаватели в София и в Добрич разнообразни ли са?

- И в София, и в Добрич питат - този път ще извършите ли държавно управление. В София обаче тематиките са по-скоро дали ще можем да създадем устойчиво държавно управление. Хората питат за политическите ограничения и рецесии. В Добрич повече хора ме питат за съответни ограничения, които касаят тяхното всекидневие, изключително във връзка с земеделието, за минималната работна заплата, за приходите. Административното нарастване на минималната работна заплата оказва напън върху приходите, само че не значи, че се усилват заплатите на всички. Няма такава връзка. Затова хората желаят повече ограничения и в това отношение. Невинаги съумявам да обясня, че в последна сметка приходите са функционалност на икономическия напредък и на продуктивността на труда.

Икономическите ограничения са основните, с цел да можем да отговорим на упованията за повишение на приходите.